Решение по Търговско дело 211/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 20

град Шумен, 26.02.2018 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1.Румяна Райкова

2. Йордан Димов

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. т. д. №211 по описа за 2017 г., при участието на секретаря Ан. Атанасова, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №704/02.10.2017 г. постановено по гр. д. №1234/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен (ШРС) е бил отхвърлен изцяло предявеният от „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД („ВиК - Шумен” ООД), ЕИК-837068284, гр. Шумен, пл. „...” №1, представлявано от управителя К.Г.М.да бъде признато за установено, че ответника В.К.Г., ЕГН-**********,*** дължи на търговското дружество цена за консумирана вода, произтичаща от договор за доставка на ВиК услуги (водоснабдяване и канализация), сумата от 113.22 лв., представляваща 95.04 лв. главница – цена на водоснабдителна и канализационна услуга през периода 07.06.2014 г. – 06.04.2015 г. по фактури по справка извлечение №3690/02.03.2017 г. и 18.18 лв. лихви за забава, върху всяко месечно задължение от 02.03.205 г. до 02.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2017 г. до окончателното плащане на дължимата главница, за които суми има издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, с №363/06.03.2017 г. по ч. гр. д. №613/2017 г. по описа на ШРС. Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът „ВиК - Шумен” ООД, които са подали настоящата въззивна жалба. В нея се сочи, че постановеното от пър...станционният съд решение е неправилно. Моли същото да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което съдът да приеме за установено, че ответникът дължи претендираните от ищеца суми. Твърди, че пър...станционното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалният закон. Намира, че отклоненията в стойността на показателят „мътност” на водата не е показател за чистотата на водата, тъй като уредбата установена в Наредба №9/16.03.2011 г. касае вода за питейно-битови нужди, като от това понятие се вижда, че става въпрос или за вода за питейни или за вода за битови нужди. Намира, че според чл.3, ал.2 от Наредба №9 питейната вода е безопасна и чиста, когато не съдържа микроорганизми, паразити, химически, радиоактивни и други вещества в брой или концентрация, които представляват потенциална опасност за здравето на човека; отговаря на минималните изисквания, определение в Приложение №1, таблици А и Б; изпълнени са изискванията на чл.5-10 и чл.13 от Наредбата. Твърди, че в таблица „В” фигурира показателят мътност, но същият се отчита единствено като „приемлив” и „неприемлив”. Сочи, че в ал.4 на същата таблица е записано, че в случай на обработка на вода от повърхностни водоизточници, стойността на изхода на пречиствателната станция не трябва да превишава стойност еквивалентна на 1 нефелометрична единица мътност, според метода за определяне на показателя. Т.е. според жалбоподателят в наредбата се говори за обработка на вода и изследване на показател „мътност” на изхода на пречиствателна станция, каквато на територията на област Шумен не била изградена. В защита на тезата си се позовава на писма с изх. №08-00-32/24.03.2015 г. от КЕВР, в което е посочено, че не може да бъде редуцирана цената на доставяната вода, както и не може да се счита, че язовир „Тича” не може да бъде ползван за питейно-битово водоснабдяване, както и това, че проблема с мътността на водата би се решил с изграждане на пречиствателна станция с голям капацитет. Твърди, че от яз. Тича се черпи вода за питейно-битово водоснабдяване, като последният е категоризиран на основание Закона за водитеи на основание Наредба №12/2002 г. като водоподаването се извършва само с обеззаразяване – дезинфекция с хлор – газ. Твърди, че от страна на РЗИ се извършва и постоянен мониторинг дали водата отговаря на изискванията на Наредба №9. твърди, че в период на интензивно снеготопене и обилни валежи се повишава показателят „мътност”. Намира, че това обстоятелство е непредвидимо, непредотвратимо и непреодолимо събитие от извънреден характер, което не може да бъде избегнато и предотвратено., тъй като е невъзможно да се влияе на климатичните промени. Намира, че при действието на форсмажорни обстоятелства страните се освобождават от отговорност при неизпълнение. Твърди, че с оглед на порверките си при отклонение на показателите за чистота на водата РЗИ уведомява населението чрез медиите. Твърди, че според РЗИ – Шумен от страна на водоснабдителното дружество е осигурена редовно и качествено обеззаразяване на водата доставяна в зоната на водоснабдяване на яз. „Тича”. Сочи, че цената на ВиК услуги са определени с решение ДКЕВР (сега КЕВР) в съответствие с чл.14, ал.3 от ЗРВКУ с Решение №Ц 12-26.04.2012 г. и Заповед №516/27.04.2012 г. на управителя на дружеството, в която цена не е включена цена за пречистване на питейна вода. Към настоящия момент са утвърдени нови цени за предоставяне на ВиК услуги. Твърди, че за процесните периоди в имота на ответника безспорно са потребени твърдените количества вода, в количество и обем отразено в карнета. Сочи, че това обстоятелство не се оспорва от ответника. В тази насока цитира и практика на ШОС – Р №51 по в. т. д. №108/2016 г., където е записано, че водата, независимо от отклоненията в показател мътност няма пречка да бъде използвана за битови нужди. Моли да бъде отменено постановеното пър...станционно решение, като бъде постановено друго, с което да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми. моли също така да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и направените съдебни и деловодни разноски.

От страна на ответника в пър...станционното производство е депозиран отговор на така подадената въззивна жалба. Намира, че пър...станционното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че в рамките на пър...станционното производство безспорно било установено, че за период от декември 2014 г. до март 2015 г. водоснабдителното дружество не е доставяло вода с питейни качества. Сочи, че щом ищецът разделя водата на такава за питейни нужди и такава за битови нужди, то тогава да бъде разделено и неговото задължение за заплащането на водата, като заплати частта за битови нужди, а не цялото количество. Сочи, че качеството на водата за питейно-битови нужди се определя от Наредба №9 и никъде водата не се разделя на такава за „питейни” и такава за „битови” нужди. Сочи, че съгласно чл.5, ал.1 от Наредба №9 питейната вода трябва да отговаря на стойностите на показателите, определени в Приложение №1, таблици А, Б, В и Г. Същевременно чл.6, ал.1 от наредбата сочи, че стойностите на показателите, които се следят за чистота на водата се преценяват за вода, доставяна чрез водоснабдителната мрежа – на мястото на изтичането и от крана при консуматора. Твърди, че при нарушение на показателят „мътност” се ползват количества вода, предназначени да доведат до потребителя вода, която е по-малко мътна. Така се оставя отворен крана и се изчаква, като се потребяват количества, които реално потребителят не ползва. Намира, че водата, която не е от съответното качество следва да се продава на по-ниски цени. Намира, че В и К І Шумен не е изпълнило задължението си за посоченият период да доставя алтернативно, включително и д водоноски, питейна вода по смисъла на чл.7, т.12. Оспорва твърдяното от жалбоподателят в жалбата във връзка с цитираното от него писмо с изх. №08-00-32/24.03.2015 г. от КЕВР. Сочи, че в това писмо от КЕВР е посочено, че цените на В и К услугите определени от комисията са пределни цени.Съгласно чл.14, ал.3 от ЗРВКУ, прилаганите от ВиК операторите цени не могат да ъдат по-високи от утвърдените от комисията. ВиК Шумен, като капиталово търговско дружество със смесена държавна и общинска собственост, което прави възможно по преценка на съдружниците МРРБ и десетте общини в област Шумен, да бъде взето решение за предоставяне на ВиК услуги от оператора на цени по-ниски от определените пределни цени от комисията без това да бъде в нарушение на императивни норми и/или регулативни правила. В тази връзка твърди, че водоснабдителното дружество за процесният период, като е доставило негодна за пиене вода е можело да съобрази цената с качеството на отчетената цена. Намира, че поради нарушението качества на доставяната вода и поради непредставяне от водоснабдителното дружество на алтернативно водоснабдяване той е бил принуден да задоволява питейните си нужди с вода закупувана от търговската мрежа. Намира, че поради това търпи неудобства и допълнителни разходи. Твърди, че операторът „ВиК Шумен” ООД е оставил без нужната поддръжка водоизточниците от ВС „Мараш” и ВС „Мътница”, които при правилна експлоатация биха могли да се използват за заместване на водите от яз. Тича в проблемни периоди. Оспорва твърдението, че мътността на водата се дължи на „пролетното обилно снеготопене” посочено във въззивната жалба. Твърди, че поканата за доброволно плащане от 17.10.2016 г. изходяща от ищеца включва в себе си задължения, които са фактурирани в по-късен период. Сочи, че задълженията за юни, юли, август и октомври 2016 г. са били отразени във фактури, съответно издадени на 01.11.2016 г., 01.12.2016 г., 03.01.2017 г. и 08.03.2017 г. Твърди също, че поканата от 17.10.2016 г. не може да съдържа установено задължение за м. октомври 2017 г., тъй като още месецът не е бил изтекъл. Твърди, че цитираното в жалбата Р №51 по в. т. д. №108/2016 г. по описа на ШОС е неотносимо към настоящият казус, тъй като в него се оспорва наличието на задължения като цяло, а ответника не оспорва задълженията си. Той оспорва размера на задължението си., като е доказано, че водата не отговаря на нормативно установените изисквания за нейното качество. Обосновава искането си за намаляване на цената на заплатената и доставена вода със сумите заплатени от него за питейна вода. Намира, че за посоченият четиримесечен период е заплатил общо 100 лв. за питейна вода, като намира, че вредите които са му причинени са повече от задълженията му към дружеството. Въззиваемият оспорва и част от мотивите на пър...станционният съд, като сочи, че не е обвързан от договор по Общите условия (на ДКЕВР) за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор, тъй като по смисъла на чл.147а, ал.1 от ЗЗП, при сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях. Търговецът или упълномощен негов представител е длъжен да предаде подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя. Намира, че по това време (приемането на новите Общи условия на 11.08.2014 г.) настоящият ЗЗП е бил в сила, както и чл.147а от него. Твърди, че по смисъла на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ с публикуването в един централен и един местен ежедневник общите условия влизат в сила, но не водят до обвързаност на клиента с тях. Сочи, че извършваното от него плащане на задължения на обхваща процесният еприод, а касае задължения за времето от 19.09.2016 до 20.01.2017 г. Намира, че изискванията по чл.147а от ЗЗП касаят всички търговци. Твърди, че с доставката на мръсна и опасна вода доставчика се възползва от своето монополно положение. Намира, че водоснобдителното дружество счита, че независимо от качеството на доставената вода тя трябва да се плати по цени за чиста вода с питейни качества. В този смисъл било и описаното в писмото на КЕВР, цитирано по-горе, че проблемите с питейната вода в гр. Шумен се дължат изцяло на факта, че операторът е оставил без всякаква поддържа водоизточниците от ВС „Мараш” и ВС „Мътница” и те към днешна дата са разрушени и неизползваеми, докато при правилната им експлоатация биха могли да се използват за заместител на количествата доставени от яз. Тича в проблемните периоди. Твърди, че нормите на чл.5, т.6 и чл.33, ал.2 от Общите условия представляват неравноправни клаузи в договора по смисъла на ЗЗП. Последният абзац от обстоятелствената част на молбата не съдържа правни аргументи, а апел за защита на гражданските и потребителските права на населението в гр. Шумен. Моли де бъде потвърдено изцяло обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният от „ВиК – Шумен” ООД иск за неплатени задължения.

В съдебно заседание за въззивника се явяват юрисконсулт Д.К.. Последната поддържа въззивната жалба, като се опира основно на аргументите изложени в нея. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде изменено пър...станционното такова. Въззиваемият В.К.Г. се явява лично и излага отново доводите изложени в отговора на въззивната жалба.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество и двете жалби са неоснователни.

След извършената проверка на постановеното от пър...станционния съд решение съдът прие следното от фактическа и правна страна: Настоящото производство е водено като такова по реда на чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК – иск за установяване на вземане по протекло преди това заповедно производство, в случая производство за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. От ангажираните в производството писмени доказателства се установява, че пред ШРС е било водено ч. гр. д. №613/2017 г. по описа на съда, в рамките на което производство е била издадена Заповед №363/06.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение, както и изпълнителен лист от същата дата по силата на което въззиваемият В.К.Г., ЕГН-********** е бил осъден да заплати на „ВиК - Шумен” ООД сумата от 187.44 лв. – главница за консумирани, но незаплатени количества вода по партида №143246 за имот в гр. Шумен, бул. „...” №9, вх.А, ап.7, по издадени и незаплатени фактури отразени в справка-извлечение №3690/02.03.2017 г., сумата от 19.26 лв – мораторна лихва върху главницата считано от 02.03.2015 г. до 02.03.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.03.2017 г. до окончателното плащане на сумите за главница, както и сумата от 29 лв. – представляваща разноски по делото. Длъжникът В.К.Г. е бил уведомен за издадената заповед на 16.03.2017 г., а на 30.06.2015 г. е депозирал възражение с правно основание чл.414 от ГПК, в което е посочил, че не дължи претендираните в заповедното производство суми. С оглед на направеното възражение е депозирана на 02.05.2017 г. и исковата молба на водоснабдителното дружество с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК.

По делото не се спори между страните и с оглед наличните документи се установява, че „ВиК – Шумен” ООД доставя питейна вода на жилищен имот – апартамент, намиращ се в гр. Шумен, бул. „...” №9, вх.А, ап.7. Съобразно с представената от въззиваемият документация може да се установи, че партидата касаеща посоченият имот е под №143246, както и че титуляр по водената от въззивника партида е въззиваемият – В.К.Г.. Установява се също така, че съобразно водените от ищеца документи за претендираният период от 13.12.2014 г. до 02.03.2017 г. ответника дължи претендираните суми. Размерът на дължимите суми се установява от фактури №№: 2006334176 от 02.02.2015 г. за период от 13.12.2014 г. до 21.01.2015 г. за сумата от 29.04 лв.; №2006392020 от 04.03.2015 г. за период от 21.01.2015 г. до 18.02.2015 г. за сумата от 21.12 лв.; №2006449577 от 01.04.2015 г. за период от 18.02.2015 г. до 20.03.2015 г. за сумата от 23.76 лв.; №2006507204 от 04.05.2015 г. за период от 20.03.2015 г. до 21.04.2015 г. за сумата от 21.12 лв.; №2007568513 от 01.11.2016 г. за период от 19.09.2016 г. до 19.10.2016 г. за сумата от 21.69 лв., №2007627596 от 01.12.2016 г. за период от 19.10.2016 г. до 17.11.2016 г. за сумата от 21.51 лв.; №2007685834 от 03.01.2017 г. за период от 17.11.2016 г. до 19.12.2016 г. за сумата от 23.98 лв. и №2007743270 от 01.02.2017 г. за период от 19.12.2016 г. до 20.01.2017 г. за сумата от 26.44 лв. посочените фактури са извлечение от електронен носител и не съдържат подписи нито от издател, нито от получател. Налице е твърдение, че сумите дължими по последните четири фактури: №2007568513 от 01.11.2016 г.; №2007627596 от 01.12.2016 г.; №2007685834 от 03.01.2017 г. и №2007743270 от 01.02.2017 г. са били изплатени от страна на длъжника и ответник в настоящото производство след подаване на възражението срещу издадената заповед за изпълнение и преди завеждане на исковата молба в производството. За това е представен от ищеца и друг частен, изходящ от неговото счетоводство документ – Извлечение 3690, без ясно посочена дата по процесната партида - №143246. Общата главница по посочените фактури е 92.40 лв., както и 1.22 лв. лв. – мораторни лихви, които също са били заплатени. В извлечението е отбелязано, че са заплатени на каса на 08.03.2017 г. Предвид това обстоятелство в ИМ се претендират единствено сумите по другите четири фактури за периоди декември 2014 г. – януари 2015 г., януари – февруари 2015 г., февруари – март – 2015 г. и март – април 2015 г. Те формират главница от 95.04 лв. и 18.18 лв. – лихви, които са общо на стойност от 113.22 лв. това е и което се претендира с ИМ.

Задълженията за посочените четири периода от декември 2014 г. до април 2015 г. се установяват по писмен бланков носител (карнет), който се явява и първичен документ за установяване на консумирани количества вода. Там са вписани консумираните количества за всеки период и срещу всеки от процесните четири периода, като в съответната графа стои подпис. Тези подписи са били оспорени от ответника (л.2 от Отговора на ИМ (л.34 от пър...станционното дело)): „В приложените към исковата молба копия от карнети за отчетените количества вода, за периода на задълженията, няма положен мой подпис, доказващ истинността на отчетените показания.” Подобно оспорване обаче не е подкрепено от доказателство прието по делото, например съдебно-графическа експертиза, която да установи, че този подпис не е на ответника. Личното подписване от титуляра е предвидено в чл.23, ал.4 от Общите условия, като изключение е направено за представител на титуляра. В случая обаче не може да се установи това дали е подписа на титуляра или не е. Доколкото подобно обстоятелство е било в доказателствена тежест на задълженото лице, а не е установено, че подписът не е на ответинка, то следва да се приеме, че подписът е негов.

Независимо, че в Отговора на ИМ се оспорва подписването на карнета от страна на ответника, то същият не оспорва обстоятелството, че количествата вода са консумирани по неговата партида. В л.2 от отговора на ИМ (л.34 от пър...станционното дело е записано) „Никога не съм отказвал да заплатя задълженията си за описания по-горе период, стига те да бъдат преизчислени по цени (тарифи) за предоставена вода за други цели, а не за вода с питейни качества.” На л.4 от отговора на ИМ (л.36 от пър...станционното дело): „В случая, за описания по-горе период, не ми е предоставена вода за питейно-битови нужди, тъй като същата не е отговаряла на изискванията на Наредба №9 от 2001 г. ... Това означава, че ми е била доставена вода за някои от другите видове цели ... Затова на 05.05.2017 г. с искане с вх. №453 съм предложил на Оператора да заплатя тези количества по цени за други цели ..., но не и като доставена вода с питейни качества.” По-нататък – л.5 от отговора на ИМ (л.37 от пър...станционното дело: „ ... доставчикът ... използвайки монополното си положение на пазара, отказва да промени (намали) цената на предоставената от него вода, като я преизчисли по тарифи (цени) за други цели и изисква от мен да заплатя количества отчетена вода по цени договорени за доставка на вода с питейни качества.” На същият лист по –долу: „Дори да е отчетена, тя (водата) не е използвана за целите за които е договорено предоставянето и, тъй като качествено не отговаря на тези цели. В този смисъл е и моето предложение до търговеца да преизчисли цената на доставената вода, като цена за доставка на на вода за други цели ... така преизчислено задължението би било справедливо и нееднократно съм изразявал готовност да го заплатя.”

От гореизложеното се установява, че пред първата инстанция ответника оспорва само частично претенцията. Последният никъде не е оспорил дори само с фактическо твърдение, че не дължи суми за консумираната вода. Не оспорва статута си на абонат, не оспорва доставените количества. Това частично оспорване не може да даде основание за направеното от пър...станционният съд – цялостно отхвърляне на процесните искове. От една страна установява се, че количествата са доставени – по първични документи – карнети. Това обстоятелство не е оспорено, като и не е провеждано доказване в подобен смисъл. Ответника не е оборил с доказателства, че не му е доставена претендираната вода – напротив той твърди, че му е доставяна. Неговите възражения касаят единствено качеството на доставената вода, за което той пред пър...станционният съд не е поискал пълно освобождаване от отговорност, а е поискал намаляване на заплатените суми. Не е посочено в какъв размер да е исканото намаляване. Т.е. при доказана доставка на определени количества вода, пър...станционният съд е приел, независимо, че такова възражение не е направено, че не се дължи цялата сума, обосновавайки се с нормата на чл.83, ал.1 от ЗЗД обосновавайки се с пълно неизпълнение на договора, доколкото е приел, че следва да се доставя вода с питейни качества на крайните потребители на водоснабдителното дружество, а такава не е доставена, тъй като един от показателите на питейната вода – нейната „мътност” не е отговарял на нормативните изисквания.

Въззивният съд намира, че голяма част от аргументите изложени в решението на пър...станционният съд са правилни, но изводът за прилагане на чл.83, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е неправилен, доколкото рамките на правният спор пред съда се задават от страните (чрез изложените от тях твърдения), а ответника никъде в първата инстанция и по-точно в неговият писмен отговор, в който под заплаха от преклузия страната следва да изчерпи възраженията си пред съда – чл.133 от ГПК, не е твърдял, че спрямо него има пълно неизпълнение на задължението на ищеца. Въззивната инстанция, както бе посочено по-горе счита, че се твърди не пълно неизпълнение, а неточно или некачествено изпълнение, с което ответника обосновава необходимостта да се намали размерът на материалната му отговорност. Подобна норма присъства в уредбата на договора за продажба по ЗЗД. Чл.195, ал.1 от ЗЗД предвижда възможност за намаляване на цената на вещта, като специфична отговорност на продавача, при констатирани недостатъци на вещта, които намаляват съществено нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление – чл.193, ал.1 от ЗЗД.

В рамките на пър...станционното производство според съда е безспорно доказано, че доставената на ответника вода за периода от декември 2014 г. до април 2015 г. не е отговаряла на законовите изисквания за качество, установени не само в общите условия на процесният договор за доставка на битова и питейна вода, но и съобразно установените в страната нормативни изисквания. В рамките на пър...станционното производство са представени официални документи – три вида документи изходящи от Регионална здравна инспекция – Шумен (РЗИ), (Протоколи за физикохимичен и микробиологичен контрол на води (ПФМКВ); За физикохимичен анализ на води (ПФАВ) и сертификати за контрол (СК)) които установяват, че процесният период контролираният параметър мътност в FAU не съответства на изискванията на Наредба №9 на МЗ, както следва: 1).ПФМКВ от 09.12.2014 г.; 2).ПФМКВ от 16.12.2014 г; 3).ПФАВ от 22.12.2014 г.; 4).ПФАВ от 29.12.2014 г.; 5).ПФМКВ от 06.01.2015 г.; 6).ПФМКВ от 13.01.2015; 7).СК от 22.01.2015 г.; 8). ПФМКВ от 20.01.2015 г.; 9).СК от 29.01.2015 г.; 10). ПФМКВ от 27.01.2015 г.; 11).СК от 05.02.2015 г.; 12).ПФМКВ от 03.02.2015 г.; 13).СК от 12.02.2015 г.; 14).ПФМКВ от 10.02.2015 г.; 15).СК от 19.02.2015 г.; 16).ПФМКВ от 17.02.2015 г.; 17).СК от 26.02.2015 г.; 18).ПФМКВ от 24.02.2015 г.; 19).СК от 06.03.2015 г.; 20).ПФМКВ от 04.03.2015 г.; 21).СК от 12.03.2015 г.; 22).ПФМКВ от 10.03.2015 г.; 23).СК от 20.03.2015 г.; 24).ПФМКВ от 18.03.2015 г.; 25).СК от 26.03.2015 г.; 26).ПФМКВ от 24.03.2015 г.; Всеки един от тези документи съдържа отбелязване, че мътността на водата доставяна в различни контролни обекти на територията на Община Шумен не отговаря на нормативните изисквания.

Мътността на водата като показател на питейната вода подлежи на нормативно установен контрол и за да има водата качеството на питейна този показател следва да е в определени, нормативно установени рамки. По смисъла на чл.5, ал.1 от Наредба №9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, в редакцията му към действала към процесният период – декември 2014 г. – март 2015 г., питейната вода следва да отговаря на стойностите на показателите, определени в приложение № 1, таблици А, Б, В, Г. В таблица В на приложение 1 на посочената наредба се съдържа изискването водата да отговаря на нормативните изисквания за мътност. В този смисъл не са верни твърденията на ищеца, че водата може да има отклонения в показателят мътност и това да я прави годна за пиене. Не се споделя и твърдението изложено в жалбата, че спрямо водата се прилагат изискванията само на таблици А и Б от Приложеине №1 на Наредбата. Действително мътността схващана като механичен примес във водата може да не води до доказани и установени здравословни проблеми, но съгласно чл.7, т.1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор, В и К операторът е длъжен „да доставя на потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на действащото законодателство и/или да отвежда и/или пречиства отпадъчните води;” Както бе посочено по-горе вода с питейни качества е водата, която отговаря на изискванията на чл.5, ал.1 от Наредба №9, т.е. отговаря на нормативните изисквания за показател мътност.

От приетите по-горе доказателстав от РЗИ – Шумен може да се установи, че през месеците декември 2014 г., януари, февруари и март 2015 г. водата в гр. Шумен не е отговаряла на тези изисквания, като това е удостоверено с официални документи – издадени от държавен орган в кръга на представените му по закон компетенции.

Нормативно изискванията за доставяне на питейна вода са установени не само в чл.5, ал.1 от Наредба №9 и в чл.7, т.1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги. В чл.48, ал.2, т.1 от Закона за водите е записано, че „водоползвателите, независимо дали са, или не са титуляри на разрешителни, които са В и К оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и предоставят услугата водоснабдяване за питейно-битови цели, са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят безопасна и чиста питейна вода на потребителите.” За питейна вода говори и чл.126 от Закона за обществените поръчки във връзка с възлагането на дейност водоснабдяване чрез обществена поръчка. Т.е. видно е установеното от законодателството ни задължение на ВиК операторите за доставка на питейна вода. Единственото легално определение какво е питейна вода е посочено в чл.5, ал.1 от Наредба №9 и в него е имплицитно включено задължение на дружеството - снабдител да доставя именно питейна вода, като част от нея е и доставяне на вода, чиято мътност отговаря на заложените нормативни изисквания.

В този смисъл всички направени в жалбата възражения, че ищецът е доставял годна за потребление питейна вода са неверни и не се споделят от съда. Напротив в рамките на делото се установява, че В и К операторът – жалбоподател не е спазил вмененото му по закон задължение да доставя на крайният потребител питейна вода, като действително е влошен само единият от нормативно изискуемите показатели „мътност”, но и само това нарушение прави стоката негодна в някаква степен за предназначението и.

В този смисъл основателни са направените от ответника в отговора на ИМ възражения за намаляване стойността на водата. Макар и договор при общи условия, подлежащ на специален режим към договорът за доставка на В и К услуги се прилагат всички общи правила на договора за продажба по облигационното право. Ето защо, както беше посочено по-горе съдът намира за основателно искането за намаляване на дължимата сума за Ви К услуги. Подобно искане, предвид събраните доказателства, е установено в своето основание. Ето защо макар да няма твърдение за размера (с който следва да бъде намалено задължението), освен твърдението, че не трябва да се заплаща питейна – за битово потребление вода, а такава за промишлени нужди, то предвид липса на доказване за по-ниска стойност на водата за промишлени нужди намаляването на цената следва да бъде определено от съда по справедливост, съобразно с правилата на чл.162 от ГПК – „Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.”. Съдът намира, че подходящ размер на намалението на дължимите суми определено по справедливост е с една втора. Както е изложено по-горе в мотивите водата за промишлени нужди е по-скъпа, тъй като дължимите суми за доставка на вода за битови и промишлени нужди са еднакви, по-скъпо е пречистването на водата за промишлени нужди (отколкото на тази за битови, за което В и К операторите събират отделна такса включена като компонент и за битовите и за промишлените и стопански оператори. Разликата в цената на сумите дължими като такива за канал за битови и промишлени потребители идва от различните цени за пречистване на отпадъчните води, като битовите потребители заплащат най-ниска сума за тази услуга, а промишлените и други стопански потребители заплащат други по-големи суми разделени в три групи, всяка от които е по-скъпа от предходната

Необосновани са направените от ответника и в първата и във въззивната инстанция възражения за това, че Общите условия поставят потребителите в неравноправно положение сочейки нормите на чл.5, т.6 и чл.33, ал.2 от ОУ. Нормата на чл.5, т.6 гласи: „Потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги съгласно чл. 33, ал. 2”, а чл.33, ал.2 от ОУ гласи: „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.” Тези норми не представляват неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите, тъй като те вменяват общо правило за изпълнение на основно договорно задължение по един договор за продажба. Тези клаузи не установяват задължение, което е неравноправно по смисъла на която и да е от хипотезите на чл.143 от ЗЗП, дори и от твърдяната т.14, която гласи: „Неравноправна клауза ... е всяка уговорка, ... която ... налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.” Посочените норми съдържат общо предписание за заплащане на задължението на потребителя, но не и задължение да заплати нещо което не е доставено или не съответства на уговореното между страните или нормативната база. Нормите на чл.5, т.6 и чл.33, ал.2 от ЗЗП по-скоро корелират с общи принципи на облигационното и гражданското право, като „Pacta sunt servanda” (Поетите с договор задължения следва да се изпълняват), или правилата, касаещи продажбата и записани в чл.187, ал.1 от ЗЗД „Продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ.” и чл.200 от ЗЗД: „Купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта.” Никъде в тези норми не е уговорено несиметрично задължение на потребителя на вода и канал да приеме изпълнение при неточно или некачествено изпълнение. Такова се твърди, но не се установява, тъй като в тези норми, както беше споменато, не е уговорено, че потребителят не може да възрази или както в настоящият случай, че не може да упражни правата си упоменати в Закона за задълженията и договорите.

Всички останали направени възражения от въззивника са несъстоятелни и не се споделят от съда. Такива са и възраженията изложени в отговора на въззивната жалба, извън обсъдените по-горе, тъй като те се навеждат за пръв път пред въззивният съд, а концентрационното начало в гражданският процес налага възраженията на ответника да бъдат изчерпани с подаване на отговора на ИМ – чл.133 от ГПК. Като след заседанието, в което съдът докладва правният спор – първото по делото пред първата инстанция, страната няма възможност да навежда нови фактически твърдения и в това заседание окончателно следва да изчерпи и своите доказателствени искания – чл.145, ал.1 и ал.2 от ГПК. Ето защо съдът няма да обсъжда останалите възражения залегнали в отговора на въззивната жалба.

С оглед приетото за основателно, съдът намира, че пър...станционният съд е следвало да вземе предвид правилата на чл.195, ал.1 от ЗЗД и не да освободи изцяло от отговорност (на основание чл.83, ал.1 от ЗЗД), каквото искане дори не е имало, а да намали задълженията на ответника с подходящ размер, който въззивният съд определя на една втора. Доколкото ответника е следвало да бъде осъден да заплати една втора от претендираните като главница и лихва суми, то пър...станционното решение е неправилно в частта, в която са отхвърлени претенциите за сумата по фактура №2006334176 от 02.02.2015 г. в размер на 14.52 лв.; по фактура №2006392020 от 04.03.2015 г. за сумата от 10.56 лв.; по фактура №2006449577 от 01.04.2015 г. за сумата от 11.88 лв.; по фактура №2006507204 от 04.05.2015 г. за сумата от 10.56 лв. или общо е отхвърлена претенцията за главници в размер на 47.52 лв., както и тази за лихви в размер на 9.09 лв. В тези му части решението следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а в останалата обжалвана част следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

На въззивника и ищеца следва да бъдат присъдени и разноските с оглед на уважената част от иска или половината от направените пред ШРС разноски и половината направени пред въззивният съд. Направените разноски за водене на производството пред ШРС от ищеца са в размер на 179 лв., като съдът не приема заплатените за разноски в заповедното производство 29 лв. за направени по исковото производство. Тези 29 лв. се дължат напълно по заповедното производство, тъй като до предявяване на заявлението са се дължали всички претендирани с него суми, част от които са били изплатени след завеждането му и дори след подаване на възражението по чл.414 от ГПК. Т.е. за водене на пър...станционното производство ответника следва да заплати половината от 179 лв. или 89.50 лв., а за водене на въззивното производство половината от 55 лв. или 27.50 лв. Или общо ответника и въззиваем следва да бъде осъден да заплати на ищеца и въззивник сумата от 117.50 лв. разноски за водене на производството пред двете инстанции. От страна на ответника няма претендирани разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение №704/02.10.2017 г. постановено по гр. д. №1234/2017 г. по описа на ШРС, само в частта, с която пър...станционният съд е отхвърлил претенцията да бъде признато за установено, че ответника В.К.Г., ЕГН-**********,*** дължи на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД, ЕИК-837068284, гр. Шумен, пл. „...” №1, представлявано от управителя К.Г.М.за сумата от 47.52 лв. (четиридесет и седем лева и петдесет и две стотинки) представляваща разлика между сумата от 47.52 лв. (четиридесет и седем лева и петдесет и две стотинки) и сумата 95.04 лв. (деветдесет и пет лева и четири стотинки) като главница за доставки консумирани, но незаплатени количества вода по партида №143246 за имот в гр. Шумен, бул. „...” №9, вх.А, ап.7, установени с фактури №2006334176 от 02.02.2015 г.; №2006392020 от 04.03.2015 г.; №2006449577 от 01.04.2015 г. и №2006507204 от 04.05.2015 г., ведно със суми за мораторна лихва от 9.09 лв. (девет лева и девет стотинки), представляващи разлика между сумата от 9.09 лв. (девет лева и девет стотинки) и сумата 18.18 (осемнадесет лева и осемнадесет стотинки), които суми за лихва са върху всяко месечно задължение от 02.03.2015 г. до 02.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2017 г. до окончателното плащане на дължимата главница, за които суми има издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, с №363/06.03.2017 г. по ч. гр. д. №613/2017 г. по описа на ШРС, като неправилно, като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответника В.К.Г., ЕГН-**********,*** дължи на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД, ЕИК-837068284, гр. Шумен, сумата от 47.52 лв. (четиридесет и седем лева и петдесет и две стотинки) като главница за доставки консумирани, но незаплатени количества вода по партида №143246 за имот в гр. Шумен, бул. „...” №9, вх.А, ап.7, установени с фактури №2006334176 от 02.02.2015 г.; №2006392020 от 04.03.2015 г.; №2006449577 от 01.04.2015 г. и №2006507204 от 04.05.2015 г., ведно със суми за мораторна лихва от 9.09 лв. (девет лева и девет стотинки) които суми за лихва са върху всяко месечно задължение от 02.03.2015 г. до 02.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2017 г. до окончателното плащане на дължимата главница, за които суми има издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, с №363/06.03.2017 г. по ч. гр. д. №613/2017 г. по описа на ШРС, както и сумата от 29 (двадесет и девет) лева – разноски за водене на посоченото заповедно производство.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част като правилно.

ОСЪЖДА В.К.Г., ЕГН-**********,*** да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД, ЕИК-837068284, гр. Шумен сумата от 117.50 лв. (сто и седемнадесет лева и петдесет стотинки), представляващи направените от последното разходи за водене на производството пред двете инстанции.

Решението не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.280, ал.3, т.1, предл.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.