Р Е Ш Е Н И Е № 176

гр.Шумен,18.ХІ.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври 2013 г.в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Димитрова

2.Димитър Димитров

при секретаря Ю.А.,като разгледа докладваното от председателя В.т.д.№ 542 /2013г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Мучеддид Гранд”ЕООД,седалище и адрес на управление:гр.Шумен,ул.”...” №,вх.,ет.,ап.,ЕИК ...,против Решение № 507/14.VІ.2013г. на Шуменския районен съд,с което е признато за установено по отношение на ищеца „Евродограма”ООД-Сливен,ЕИК ...,седалище и адрес на управление:гр.Сливен,ул.”...” № 10,че ответникът и жалбоподател в настоящото въззивно производство дължи на ищеца сумата 3680/три хиляди шестотин и осемдесет/ лева-главница, представляваща незаплатена цена по договор за изработка между страните от 05.06.2012г. и фактури с номера №127/01.06.2012г., №128/11.06.2012г., №129/28.06.2012г., както и законната лихва върху главницата от 02.11.2012г. до окончателното заплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата в размер на 130,85лв./сто и тридесет лева и осемдесет и пет стотинки/ за периода 29.06.2012г. до 01.11.2012г. и разноски в размер на 330,45лв., на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, във връзка чл.258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, присъдени по ч.гр.д.№3828/2012г. по описа на ШРС,като е осъден ответника да заплати на ищеца сумата 444,87лв./четиристотин четиридесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, представляваща направените по настоящото производство разноски.

Оплакванията са за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение по съображения, подробно изложени във въззивната жалба.Моли съдът да отмени решението на районния съд и вместо него да постановено друго,с което да бъде изцяло отхвърлен предявеният иск,като му се присъдят и направените деловодни разноски.

Постъпил е писмен отговор от другата страна ,по реда и в срока на чл.263 от ГПК,с който се оспорва въззивната жалба,изложени са съображения в тази връзка и се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение .Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ответник в първоинстанционното производство, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна и недоказана,поради следното:

Производството пред Шуменския районен съд по гр.д. №298/2013г.,решението по което се обжалва,е по реда на чл.415 ал.1 вр. с чл.422 от ГПК,образувано по искова молба на ищеца „Евродограма”ООД-Сливен,ЕИК ...,седалище и адрес на управление:гр.Сливен,ул.”...” № 10,с предявени против ответника и жалбоподател в настоящото въззивно производство „Мучеддид Гранд”ЕООД,седалище и адрес на управление:гр.Шумен,ул.”...” №,вх.,ет.,ап.,ЕИК ..., обективно съединени установителни искове с правно основание: чл.258 от ЗЗД и чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.78 ал.1 от ГПК– за сумата от 3680 лева главница, ведно с дължим ДДС, представляваща заплащане на стока, предмет на договор за изработка между страните; както и лихва за забава върху главницата, считано от 29.06.2012г. до депозиране на заявлението в съда-01.11.2012г. в размер на 130,85лв., както и присъдена законна лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното заплащане на главницата, и направените по заповедното производство разноски.

Ищцовото дружество се е снабдило със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№3828/2012г.на ШРС. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът направил възражение срещу заповедта за изпълнение ,поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

За да разреши спора,районният съд е събрал всички представени от страните допустими,относими и необходими доказателства,които е анализирал внимателно и задълбочено,след като е отделил спорното от безспорното и правилно е разпределил доказателствената тежест между страните.

Не се спори между страните,че между тях са възникнали договорни правоотношения по договор за изработка от 05.06.2012г. и допълнение към него от 08.06.2012г.По този договор възложител се явява ответникът,а изпълнител-ищецът.Предмет на договора е изработването на алуминиева дограма за врати и прозорци.

Основното възражение на ответника ,което поддържа както в първоинстанционното ,така и във въззивното производство е,че не заплатил претендираната от ищеца сума, понеже ищецът отказал да му връчи фактури за изпълнената поръчка. В първоинстанционното съдебно производство е направил искане за задържане по чл.90 от ЗЗД до представянето на фактури по договора. По делото са представени и приети три броя данъчни фактури : №127/01.06.2012г., №128/11.06.2012г., №129/28.06.2012г.Страните не спорят,че част от фактурираните вземания са погасени.

Въз основа на всестранния анализ и правилна преценка на събрания доказателствен материал,районният съд е изяснил изцяло и точно фактическата обстановка по делото.Фактическите му изводи са обосновани и в пълно съответствие със събраните доказателства.

При точно и изцяло изяснената фактическа обстановка по делото първоинстанционният съд правилно е приложил и материалния закон.Законосъобразно е прието от него,че след като ищецът е изпълнил точно и изцяло възложената му изработка,възложителят по силата на чл.258 пр.последно от ЗЗД дължи нейното заплащане според договореностите , а тежестта да докаже точното изпълнение на задължението си за плащане на цената по договора лежи изцяло върху ответника-възложител.липсата на представени от ответника доказателства в тази връзка води до извода,че същият е неизправен съконтрахент по процесния договор за изработка,при което за изпълнилият задълженията си по същия договор ищец е налице фактическото и правно основание да търси и получи незаплатената стойност на изработеното от него.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе въззивният съд намира,че като е уважил предявения иск изцяло като основателен и доказан,а във връзка с това –и предявения аксесорен иск за мораторни лихви,районният съд е постановил плавилно решение-обосновано и законосъобразно.Не са налице основания за отмяна на същото решение,поради което въззивната жалба против него се явява неоснователна и недоказана.Ето защо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените от нея деловодни разноски за въззивната инстанция,възлизащи общо на 440/четиристотин и четиридесет/ лева.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 507 от 14.VІ.2013г. на Шуменския районен съд.

ОСЪЖДА жалбоподателя „Мучеддид Гранд”ЕООД,седалище и адрес на управление:гр.Шумен,ул.”...” №,вх.,ет.,ап.,ЕИК ...,да заплати на въззиваемата страна „Евродограма”ООД-Сливен,ЕИК ...,седалище и адрес на управление:гр.Сливен,ул.”...” № 10,направените от последната деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция,възлизащи на 440/четиристотин и четиридесет/лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове :1.

2.